Дните до мача с Холандия изтичаха бавно и мъчително. Проблясъците срещу уелските алкохолици въобще не ме грееха, защото знаех, че следва мач навън срещу най-силния отбор в групата. Неведнъж се будех изпотен след като сънувах как ван Перси финтира за четвърти пореден път Кишишев преди да оформи хеттрика си...
Опитах се да направя някои леки корекции в състава, но както винаги, моята стара дружка Мърфи реши да се превърне в мой асистент-треньор и да улесни избора ми - Йовов отново беше контузен, Мартин Камбуров, който започна силно сезона, също беше в лазарета... Списъкът към 25-ти се допълни от Валентин Илиев и Николай Димитров, и двамата аут за по месец, най-вероятно са се контузили на една и съща маса.
2.9.
Фокус-Спорт
Селекционерът Алексиев обяви групата за квалификациите с Холандия и Люксембург
Вратари: Георги Петков, Божидар Митрев (Левски)
Защитници: Росен Кирилов (Локомотив Сф), Живко Миланов (Левски), Радостин Кишишев (Лестър), Александър Тунчев (Брага), Даниел Божков, Кирил Котев (ЦСКА), Михаил Венков, Иван Бандаловски (Литекс), Петър Занев (Селта)
Полузащитници: Йордан Тодоров (ЦСКА), Светослав Дяков (Пирин), Благой Георгиев (Дуисбург), Чавдар Янков (Хановер 96), Емил Гъргоров (Страсбург), Стилиян Петров (Астън Вила), Ивелин Попов (Литекс), Станислав Ангелов (Енерги Котбус)
Полузащитници: Мартин Петров (Манчестър Сити), Димитър Бербатов (Тотнъм Хотспър), Валери Домовчийски (Левски), Крум Бибишков (Литекс), Велизар Димитров (ЦСКА), Владимир Манчев (Селта)
E, родните журналя ме развеселиха с готините си коментари, в които ме обвиниха, че не съм викнал Гошко Пеев

Но какво да се очаква от хора, които правят издания, по-евтини от тоалетна хартия.
7.9. Пристигане в Амстердам, разглеждане на забележителностите - многобройни сергии със сливенска дивачка, както и цяла чаршия с ку.... ъъ.... жени за развлечения. Европа, кво да я правиш.

Не можех да рискувам да заразя момчетата с нещо по-силно от асеновградски трипер, затова директно ги заведох на Амстердам АренА за тренировката преди мача.
Наистина много красив стадион, наистина щеше да е готино да ме разгромят на такова хубаво място
8.9. Денят Хикс. Още сутринта определих състава, докато хапвах разпакетираните принцеси от България, които мойта кака беше направила. Беше ми пределно ясно, че ще загубим, та затова заложих на малко по-офанзивен състав. Каквото сабя покаже и чест, майко, юнашка
Холандия - България Стадион "Амстердам АренА", 51 000 зрители
Холандия: в.д. Саар (к.), Кромкамп, Буларуз, Хайтинга, Баума, Бабел, Зеедорф, Шнайдер, Робен, Каут, в. Нистелроой
България: Митрев, Кишишев, Котев, Тунчев, Венков, Георгиев, Ст. Петров, Янков, М. Петров, Манчев, Бербатов
След загрявката, събрах момчетата в съблекалнята и им теглих една дълга реч как Кайт прилича на орк, РВН - на кон, Бабел - на хомо хабилис, Зеедорф - на обикновен бабун, а ван дер Саар - на дърт албатрос. Накратко - ония не са хора, камо ли да могат да ритат топката по-добре от вас. Излезте и ги изльоскайте кат' свинско мъдо у кал!
Тъй де, Булгариен юбер алес.
Е, оказах се прав. В сравнение с моите питомци, холандците наистина не бяха хора. Живи извънземни си бяха. Тактиката ми "юруш" съответно си даде отрицателния ефект - още в шестата минута Бабел центрира и на дузпата Нистелроой успя да насочи топката с глава точно под скобата. Петдесетина хиляди тлъсти и пуйчави холандци ревнаха доволно, а на мен ми причерня под очите. Моите се опитаха веднага да отвърнат на удара - Марто намери с ниско подаване Бербо на дъгата и последният стреля ниско, но албатроса улови с перки.
Пет минути по-късно нещата от черни станаха лайняни - Кайт беше изпуснат от Котев и стреля мощно под гредата за 2:0. Представях си аудиовизуално как Пепи Запека ме разнищва, докато БНТ с техниката си от 30-те години пуска на изтерзания български ТВ-зрител (живописно псуващ ме на майка в същия този момент) повторенията от головете на лалетата.
Холандците се успокоиха, заиграха лигаво, което позволи на моите чавета да направят няколко хубави разигравания, но само Владо Манчев излезе на добра позиция след един тъч, би диагонално, но вратарят отби с крак и с помощта на Мърфи топката се озова в Буларуз.
Редовното време на първото полувреме вече беше изтекло и моите явно се виждаха в съблекалните, затова и оставиха след един корнер Кайт да си поеме на дузпата, да се обърне и да мушне топката под тялото на горкия Митрев - класическо 3:0 на почивката, което предвещаваше зловещ погром през второто полувреме.
Време беше за психологически трикове в съблекалнята. Увлекателният ми разказ как съм се изпърдял на един много важен изпит в университета май помогна - пичовете минаха на вълна "непукизъм" и нахилени излязоха за второто полувреме.
Е, поне няма да отидем на двуцифрен.... надявам се.
45' Янков <-> Гъргоров
И второто полувреме започна наистина добре. Бадемчето, още свежо, пробва фалцов удар отдалеч, който позатрудни ван дер Саар, но албатросът в крайна сметка покри топката под кокалестото си туловище. Три минути по-късно обаче двуметровият страж с вид на олигофрен трябваше да извади топката от мрежата си! Бербо получи пред дъгата, литна Буларуз и с елегантен удар по земя намали на 1:3.
Хубаво, че се отчете. Все пак 1:6 звучи по-добре от 0:6.
В 57-мата минута обаче онова маймунче Райън Бабел реши да ми бръкне отзад с боксова ръкавица и изстреля неспасяем снаряд от 25 метра - 4:1 и радостният шум от трибуните заглуши и звука от погребалния духов оркестър в главата ми...
Още по-лошо стана малко след гола. Буларуз успя да контузи сериозно Митко Бербатов и така оставах гол и бос като бургуджийче. Припомних си всички псувни, които съм чувал от фатмака, след което реших да пусна Крумчо Бибишков вместо Бербо. Като ще се пада, нека да е със стил! Тъкмо ще се отърва по-бързо от тази работа.
Лалетата отново заиграха като напушени и Бадемчето се възползва от това. Наистина уцелих със смяната му - десет минути след четвъртия гол успя да влезе на двойно със Стилиян в пеналта и да центрира полувисоко, Благо Георгиев засече от десетина метра и намали на 2:4! И това бе първият момент в мача, в който искрено се зарадвах - тимът ми показваше сносен атакуващ потенциал и аконе беше ужасяващата защита (отчасти моя вина) щяхме да имаме реален шанс да направим нещо тази вечер.
Следващите 20 минути протекоха под превъзходството на домакините, които играеха освободено и с фантазия - Митрев се прояви добре на два пъти, а в поне още 3-4 случая изстрели на домакините профучаваха встрани. Тинката Кишишев стана смешен от финтовете на Робен и затова реших да го сменя с Пелето. И тъкмо очаквах петия гол да отбележи края на редовното време, когато Стилиян изпълни един далечен фаул в г-за на Шнайдер, топката се отклони леко и попадна в краката на Владо Манчев. Синът на Вятъра се обърна и плъзна топката ниско по земята, албатроса реагира твърде бавно и кълбото се търкулна вътре - 3:4!!!
Разбира се, в продължението моите нямаха сили да се измъкнат от злобната преса на холандците и Луц Вагнер свири края на мача при резултат 4:3 за Холандия.
Холандия - България 4:3.
